София е една от най-древните европейски столици. Историята й датира отпреди 7000 години. В VІ-V хил. пр.Хр. тук е съществувало неолитно селище. През VІІІ в. пр.Хр. около термалните извори в днешния център се заселва тракийското племе серди. Тяхното селище се е наричало Сердонполис. В началото на I в. градът е завладян от римляните и става център на административна област в провинция Тракия под името Сердика, а по-късно е преименуван на Улпия Сердика в чест на император Марк Улпий Траян. В края на IIІ в. се превръща в столица на провинция Вътрешна Дакия. През V-VI в. селището преживява нашествията на хуни, готи и други варварски племена. През 809 г. влиза в пределите на българската държава и заради средищното си местоположение получава името Средец. В периода 1018-1194 г. градът е включен в територията на Византия под името Триадица. По-късно е наречен София. Най-старият документ, в който е цитирано днешното име на града, е грамота от 1382 г., връчена от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир. От XIV в. до 4 януари 1878 г. градът е част от Османската империя. Освободен е от руски войски под командването на ген. Гурко. На 3 април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново по предложение на проф. Марин Дринов избира селището за столица на Княжество България.
София - расте, но не старее!
Дори като вървите по софийски булеварди и улици, може да видите останки от миналото – стени, храмове, сгради. София е място, в което новото и старото се преплитат. Останки от тракийския период на града съжителстват с една от главните метростанции „Сердика“. Затова девизът на столицата е „Расте, но не старее“. Град, в който имаме свободата да се чувстваме като римски воини, като част от прабългарската кавалерия, византийски стратези, османски заптиета и царски съветници. Имаме възможността да скочим назад във времето и да изминем целия път – от неолита до днес. Архитектурата на града ни позволява да се чувстваме равни с най-красивите западноевропейски градове. София може да е единствено повод за гордост на българите и на всички живущи в града. Мотивация и ние да оставим нещо специално на нашите наследници.
